В сърцето на областта е величествената планина Карпати, която се извисява с живописните си назъбени върхове.
Идеята за кратка екскурзия до румънските замъци се роди неочаквано, като желание за запълване на уикенда. Нямахме особени очаквания, а по-скоро искахме да отметнем дестинацията като посетена.
С преминаването на Дунав мост при Русе първоначалната ни нагласа не се промени особено, още повече като попаднахме в двучасово задръстване на околовръстното шосе на Букурещ, което е само с едно платно в посока и всички улици, които го пресичат са с предимство.
За щастие оттам стъпихме на магистралата за Плоещ, която бързо ни приближи към крайната цел - Брашов. Решихме да резервираме хотел там, за да имаме бърз достъп както до Синая, така и до Бран и Ръшнов, които бяха целта на нашата екскурзия.
Магистралата продължи само до Плоещ, след което попаднахме на първокласен път с невероятни къщички по пътя с островърхи покривчета и колоритни стени.
Преминахме през Синая, и се отправихме към Брашов, като на няколко места по пътя можеш спокойно да си видиш задния номер. Пътят обаче беше хубав - дупки не видяхме.
Вечерта пристигнахме в Брашов, където се настанихме в апартамент с перфектна локация - в Стария град, срещу централния площад.
Бързо оставихме багажа и и излезнахме да си намерим заведение с местна кухня, където да вечеряме.
На площада имаше построена сцена, а наоколо бяха разпънати шатри с най-различни занимателни игри и дреболии, които можеш да купиш за спомен. Мястото гъмжеше от хора. Шумът ни дойде в повече след дългото пътуване и си намерихме спокойно ресторантче в страничните улички, където можехме спокойно да се чуем.
Поръчахме местни специалитети, в които преобладаваше полентата. Уникални вкусотии.
На следващия ден се отправихме към Бран, където се намира замъкът на граф Дракула.
Той се издига на хълм над прохода Рукър – Бран, свързващ румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като Замъка на Дракула – графа-вампир от книгата Дракула на Брам Стокър, според която обаче замъкът се намира някъде в планините между Трансилвания и Молдавия. При своите военни походи Влад ІІІ Дракула неколкократно преминава през прохода, свързващ столицата му Търговище с Брашов, но няма доказателства да е превземал крепостта.
Мястото е превърнато в огромна индустрия. Още с наближаването на замъка по пътя започнаха да изникват хотели и заведения, а пред входа на замъка е построен цял комплекс с всякакви сувенири и предмети за спомен.
Наредихме се на опашката за билети, за да разгледаме замъка. Той всъщност е средновековна крепост, която е доста неугледна на външен вид, но въпреки това е доста интересна отвътре с всякакви стълбички и коридорчета към различните стаи.
Гледките от различните прозорци на замъка са невероятни. От височината на хълма може да се обходи цялата околност с поглед.
Мястото много ни хареса, купихме си сувенири за спомен и продължихме към Ръшнов, където ни очакваше средновековния град-крепост.
Разстоянието между Бран и Ръшнов е съвсем кратко. Спряхме на обширен паркинг, от който се качихме на влакче до крепостта.
Самата крепост е доста добре запазена и от нея се откриват спиращи дъха гледки.
Децата се надяваха да посетим и Дино парка, който е местна атракция, непосредствено под крепостта, но не ни остана време за него. Може би друг път.
Денят беше дълъг и изпълнен с впечатления.
За последния ден си бяхме оставили замъка Пелеш. Станахме по-рано, за да имаме достатъчно време за него.
Той е разположен на средновековния път, свързващ историческите области Трансилвания и Влахия, в подножието на Карпатите, в покрайнините на гр. Синая.
Замъкът е построен в стил неоренесанс между 1873 и 1914 г. Наречен е по името на протичащата наблизо планинска река.
Строителството прекъсва за кратко през 1877 – 8 г. и на 7 октомври 1883 г. в него се състоява бал по повод коронясването на Карол I. В замъка се ражда престолонаследникът Карол II през 1893 г.
През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. Известно време замъкът е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975 – 1990 г. (последните 14 г. на комунистическо управление), замъкът и прилежащата му територия са затворени за посещения.
След Румънската революция (1989) замъците Пелеш и Пелишор наблизо отново са отворени за туристи. През 2006 г. собствеността върху замъка е върната на бившия крал Михай I. Скоро след това в резултат на преговори между краля и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, като в замяна румънското правителство заплаща на кралския дом 30 милиона евро.
В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за посещения от 9 до 17 ч. от сряда до неделя вкл. През ноември замъкът е затворен. От 168 помещения за посещение са отворени 35.
Тази кратка екскурзия до Румъния за мен беше изпълнена с впечатления и емоции. Непременно отделете време за тази дестинация. Заслужава си.
Естествено проследихме финала на световното първенство по футбол в колата, на път за България!
